ИСТОРИЯ НА ГЬОКЧЕАДА

Няма подробни сведения за далечното минало на острова. Първите данни са от Средните векове от периода 1204-1261 г., когато острова е бил владение на Латинската империя. През последните години на Византийската империя, претенции към Гьокчеада, както и към останалите острови в Егейско море предявява фамилия Гатилузи от Генуа. Тази фамилия не допуска османските сили да завладеят острова до чак до управлението на султан Мурат I. През 1453 година със завладяването на Истанбул се слага край на Византийската империя. След смъртта на Дорино Гатилузи за посланик е назначeн сина му херцог Доминико. За целта във вид на данък ежегодно са заплащани на султана 3000 златни дуката за о-в Лесбос и 2300 златни дуката за о-в  Лимнас.

След превземането на Истанбул подобно на  фамилия Гатилузи и други фамилии  предявавят претенции към Гьокчеада. На един от претендентите -  Кристобулос не може да не се  обърне внимание, тъй като след завземането на Истанбул, той изпраща делегация до султан Фатих Мехмет (Заевоевателя). След покоряването на Истанбул и смъртта на императора, администрацията на византийските острови Гьокчеада, Лимнос и Тасос се изнася с италиански кораби през нос Кефалоз. Голяма част от местното население взема решение да се изсели. За да спре изселването, Кристобулос определя пратеник до управителя на санджак Галиполи, като предлага на последния Договор за ненападение на островите.

По-късно до Султана се изпраща и друга делегация. Те е изпратена със съдействието на Хамза Бей и се състои от архиепископ и старейшини. Исканията й са запазване настоящия статут на острова, като за целта чрез упълномощено лице да се изплаща ежегоден данък на султана. През това време в качеството си на емисари до Султана са изпратени един служител на Паламед от Енос и сина на Дория от Лесбос, с молба управлението на островите да се даде на тях самите. След постигане на съгласие между страните през 1453 година на Паламед се дава Гьокчеада, на Гатилузи Милнас, а на Дория остров Тасос. По-този начин се слага край на претенциите на Кристобулос. Същата година умира Паламед и завещава голяма част от своя дял на съпругата на починалия му най-голям син и нейното дете. По-малкия син на Паламед Дорино не се съобразява със желанието на баща си и отнема със сила управлението на град Енос и островите Гьокчеада и Самотраки. За областен управител на Енос Финдюк. Съпругата на по-големия брат предупреждава Дорино, че ще се оплаче на Султана за насилственото присвояване от негова страна управлението на островите.Най-накрая жената успя да изпрати свой пратеник до Султана. Пратеникът се оплака на Султана за своеволията на Дорино, който от своя страна е сключил договор с италианците за отнемане на островите и Енос.

В отговор на това Султанът заповяда да не се проявява никакво снизхождение към Дорино. С кораб изпрати капитан Юнус Паша да му доведе Дорино, след което изцяло смени администрацията на островите и издаде указ, с който предаде управлението на острова в ръцете на Кристобулос. Изплашен от всичко това Дорино не се качи на кораба на Юнус Паша, мина Енос, за да отиде до Одрин, където се яви пред Султана и го помоли за прошка. През 1460 г. управлението на Гьокчеада премина изцяло в ръцете на Османската империя. Кристобулос изпрати писмо до деспота на Мистра Деметриос Палеолог. Писмото съдържаше доказателства, че самият той е почтен човек, поради което вече не може да управлява островите Лесбос и Гьокчеада, тъй като те са владение на Османската империя. 

Палеолог изпрати двама свои служите до Султана. През този период султан Мурат, който приключи завладяването на Мора предаде управлението на островите Ломнос и Гьокчеада в ръцете на деспот Деметриос. Следващите години Гьокчеада стана сцена на претенциите на Венеция и Османската империя. Католическата църква използва дипломатически средства за отстраняването на Кристобулос от управлението на Гьокчеада. През 1466 година венецианците превзеха острова, но това продължи само до 1470, когато той премина окончателно в ръцете на османските турци. Местното население се принуди да плаща данъци на султана. Друго тяхно задължение остана отбраната на крепостните стени на острова. Дадени им бяха някои привилегии, които по-късно им бяха отнети заради злоупотреби с тях. През средата на 17 век острова стана сцена на военни действия, водени от Венеция, водеща по това време война за  остров Крит. В отговор на това през 1655 г. османската флотилия, водена от капитан Дерия Бей предприе действия за отваряне на Проливите, които бяха в ръцете на Венецианската флотилия. Войната между Венеция и Османската империя започнала с топовни изстрели между тях остана незавършена. От тогава Гокчеада става убежище за флота на Венеция.

През 1698 година флотилия от 73 кораба превзема острова и го принуди да заплаща ежегоден данък. Тази новина се предаде на Султана от везир Ибрахим Паша. В отговор на това турска флота от 30 кораба, предвождани от Мустафа Ага предприе действия за освобождаване на османските територии и в частност Гьокчеада. Най-накрая османските кораби превземат острова.  

По време на Балканската война на острова се водят военни действия в откритите пространства на Кефалоз. Тази война носи името Морска война за Имроз. Първият й залп е даден на 16 декември 1912 година от Барбарос и Тургут Рейс.  Краят й настъпва с действията на гръцките сили, които настъпват до залива Мондрос. Поради всичко това Гьокчеада е с разнородно население. С Лозанския договор от 22 септември 1923 г. Гьокчеада става собственост на Република Турция.

ГЕОГРАФИЯ НА ГЬОКЧЕАДА (ЛАЗУРНИЯ ОСТРОВ)

Гьокчеада е остров с площ от 285.5 квадратни километра. Крайбрежието е 46 морски мили, като дължина и ширина е с размери 16 х 5 морски мили. Намира са на разстояние 11 мили от полуостров Галиполи, на 10 мили от о-в Лимнос и 12 мили от остров Самотраки. Най-лесният начин за пътуване е от пристанището на Кабатепе, отдалечен на 14 мили.

От географска гледна точка Гьокчеада има различна структура от съседните острови. За разлика от Самотраки, който се състои от една единствена планина, а Лимнос само от една долина, Лазурният остров буди интерес с редуващите се възвишения и долини. Всъщност Гьокчеада има неравен скалист релеф с вулканичен произход. Теренът на острова е следният: 77 % хълмист, 12 % неравен и 11 %  долини.

Най-високата точка на острова е Доруктепе с височина 673 метра. Тъй като скалите са с вулканичен произход на острова има изобилие от кратери, подводни пещери, канари и пемза.

Островът има 1500 хектара обработваеми площи, 1900 хектара лозя, 4000 хектара мери и 8000 хектара гори. Разполага също и с 20 000 хектара смесени площи. Необработваемите площи са 30 %, като така Гьокчеада е нарежда на едно от първите места в Турция по проценти обработваеми земи. На острова има 5 каменни вани и по брой на водни извори е на първо място сред егейските острови.

Климатът е средиземноморски. Рядко може застудее или да завали сняг. Най-много валежи падат през пролетта. Ветровете са северни и южни. Най-ветровите места са осеяни с тръни, които предпазват острова от ерозия. Растителната покривка е разнообразна, могат да се видят както растения типични за Средиземноморието, така и типични за черноморското, егейско крайбрежие.

Гьокчеада е облагодетелстван от гледна точка на водата. Той е четвърти в света по изобилие на вода остров. На острова има 4 язовира, както и едно солено езеро. На него има постоянно течащи водопади. Язовирите съхраняват водата от подводните източници. Поради близостта си със Солено море, пред летните месеци след пресъхване на водите от солено езеро може да се извлича сол.

Тъй като водата на острова е с черноморски произход, тя е ниско съдържание на сол. Солеността е най-ниска по северните брегове. Навътре в морето могат да се наблюдават голям брой подводни (топли и студени) извори. За разлика от сушата в открито море могат да бъдат видяни доста голям брой подводни пещери.

КЛИМАТЪТ НА ГЬОКЧЕАДА В ЦИФРИ